„МАТЬ”
Маргарита Константиновна Агашина (1924-1999 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МАЙКА
Кого са грижи подмладили!
От болката кого щадят!
Краката колко път са били,
ръце работни как тежат!
И с колко плач и песни, ето,
изпраща, чака, пак и пак!
Не беше стара, бе на крак.
Да, май не издържа сърцето.
Сломи се мама.
Легна в мрак.
Очите не „прости” мълвят,
не жал и болка, а тревога:
– Да съм до тях. Поне немного.
Децата да се уредят.
Ударения
МАЙКА
Кого́ са гри́жи подмлади́ли!
От бо́лката кого́ штадя́т!
Крака́та ко́лко пъ́т са би́ли,
ръце́ рабо́тни ка́к тежа́т!
И с ко́лко пла́ч и пе́сни, е́то,
изпра́шта, ча́ка, па́к и па́к!
Не бе́ше ста́ра, бе́ на кра́к.
Да, ма́й не издържа́ сърце́то.
Сломи́ се ма́ма.
Ле́гна в мра́к.
Очи́те не́ „прости́” мълвя́т,
не жа́л и бо́лка, а трево́га:
– Да съм до тя́х. Поне́ немно́го.
Деца́та да се уредя́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Маргарита Агашина
МАТЬ
Кого заботы молодили!
Кого от боли упасли!
Вон сколько ноги исходили,
и сколько руки донесли.
Вон сколько плакала, и пела,
и провожала, и ждала!
И ведь не старая была.
Да, видно, сердце не стерпело.
И мать сдалась.
И мать слегла.
В глазах – не горькое „прости”,
не жаль, не боль – одна тревога:
– Ещё пожить бы. Хоть немного.
Ребят до дела довести.
---------------
Руската поетеса Маргарита Константиновна Агашина е родена на 29 февруари 1924 г. в с. Бор, Ярославска губерния. Учила е в Московския институт за цветни метали и злато, завършила е Литературния институт „Максим Горки” (1950 г.). Публикува поезия от 1949 г. По много нейни стихове са направени популярни песни. Авторка е на 36 стихосбирки, сред които „Моё слово” (1953 г.), „Мечта. Бабье лето” (1952 г.), „Наша Аленушка” (1953 г.), „Стихи” (1954 г.), „В новом доме” (1953 г.), „Сад на улице Мира” (1954 г.), „Интересная игра” (1955 г.), „Варя” (1955 г.), „Бабье лето” (1956 г.), „Юрка” (1956 г.), „Пять-шестой” (1957 г.), „Сорок трав” (1959 г.), „У Аленушки дела” (1959 г.), „Я люблю тебя, Корея!” (1961 г.), „Стихи о моем солдате” (1963 г.), „Песня” (1966 г.), „Волжаночка” (1967 г.), „Не просто женщине живется” (1968 г.), „Избранная лирика” (1969 г.), „Девичник” (1972 г.), „Платок” (1975 г.), „Хлеб Поволжья” (1978 г.), „Детям Волгограда” (1980 г.), „Избранное” (1986 г.), „Стихотворения” (1993 г.) и др. От 1951 г. до края на живота си живее във Волгоград. Член е на Съюза на писателите на СССР (1952 г.). Умира на 4 август 1999 г. във Волгоград.